Реално погледнато, днес времето е само за сатира, а сатирици - малко. И този парадокс не е случаен. Щом властта не иска и да чува за сатира. Нали е достатъчно безнаказана, за да го иска... Но въпреки това сатирата със своята социална значимост и многожанровост е на своя пост. Бидейки и изпреварващо изкуство, тя предвижда социалните катаклизми, много преди те да се разгърнат в своя разрушителен вид.

         В интерес на истината, ние винаги сме били общество на големите абсурди и затова имаме сатира на световно ниво, която като коректив на властта винаги ще бъде на ход – колкото и да намаляват сатириците! Неслучайно Стоян Михайловски е казал, че сатирата държи едно от най-важните места в литературата на всички народи. И е напълно прав. А днес да се родиш сатирик се случва много по-рядко и е много по-неизгодно, отколкото да се развиеш в която и да е друга област на изкуството. Защото властта не се страхува от една картина, скулптура, симфония или опера. Властта винаги се е страхувала само от мисълта. Затова сатириците са сякаш прокълнати... Но какъвто и да става животът ни, все ще има по някой от тях, който да поддържа духа на хората, за да показваме пред Европа, че все още сме мислещ народ, а не аморфна маса.