Човекът, който търси себе си
Героят в тридесет и трите разказа на Дилян Бенев в новата му книга ,,Обсебване“ (ИК. ,,Труд“) е като че ли един и същ, макар да е назован с различни имена: Явор, Асен, Петър, Нестор, Боян… това е младият ни съвременник, който търси себе си и пътя си в живота, своята територия за изява и реализация – на трудовата арена, в професията, в бизнеса, та и на сексуалното поле. В този смисъл това са разкази за себе си. Зад различните наименования авторът крие своето Аз.

Автобиографичният елемент се чувства осезателно – начеващия творец се стреме към успешен дебют, към себедоказване и утвърждаване. Желанието му е директно изразено на много места в страниците. То е напълно разбираемо, като се има предвид, че зад гърба на Дилян Бенев стоят вече четири книги ,,Артефакти“, ,,Непростимо“, ,,Инвазия“ и ,,Сатирисловия“, но сам той още не е уверен дали е ,,орисан“ за творчество.
Тази взискателност и критична самооценка в случая е основателна и много похвална за автора и за перото му. Не са много творците, които така сериозно да се вглеждат в себе си и в онова, което излиза изпод ръката им.
Действието на разказите се развива на улицата, в магазина, в автобуса, на плажа, в кафенето… Това са капки от живота, мозаични камъчета от действителността. Случките са делнични, повече от обикновенни, но в тях прозират гневът от безработицата, недоволството от битието, напира желанието да се промени съществуващият порядък (,,Солидарност“, ,,Примката“, ,,Без изход“, ,,Силата на гена“…)
Ако има нещо твърде отличително в ,,Обсебване“, това е авторовият стил. Това не традиционният за прозата – повествувателен, а е диалогичен. В написаното почти не се срещат картини, пейзажи, природни хубости. В двете си трети всеки от разказите е построен върху пряката реч. Тя е и характеристика, и саморазкриване на героите. За свидетелство ще посоча например заглавия като ,,Ненормалникът“, ,,Убитият“, ,,Дебютът“…
Завършвам тия кратки редове със самопожеланието на Дилян Бенев да удържи вродената си гордост и да ,,отстои себе си!“

                                  Пенчо Чернаев - ,,Портрети и позиции“ (2017).

   

 

 ОТ ГРЪМ КЪМ БЛЯСЪК
          Върху неравен и трънлив път е засята нивата на българската афористична мисъл. И поради това реколтата не е обилна. Българинът е добър в разказа, а разказът е близък до устното слово. Отдавна е забелязано обаче, в това число и в нашите класици, че българинът е устен човек. Затова всяко ново име тук е добре дошло. Най-вече, когато това име не е и съвсем ново, а име с достатъчно продължителен летопис на търсения и постижения в литературата. Защото зад автора на книгата,  стои цял списък от заглавия на повечето жанрове в т.н. МАЛКА ПРОЗА: Кратки сатирични разкази, птичеобразни повествователни откъслеци, дори фрагменти с протороманен характер и бодливи епиграми.   
Този автор е Дилян Бенев. И книгата му е сборник от афоризми и сентенци в енциклопедичен обсег и далновиден хоризонт. Тя събира отломки от моментни състояния на различни пластове в нашето съвременно общество, от нагледи на различните му етичните му порядки и втурвания в екзистенциалното всекидневие на днешния човек.
За всичко това авторът е налучкал афористични определения  и ние сме затруднени в подбора на съответни образци, защото, както е  при престижните работни места, кандидатите много, а местата малко. Но един опит няма да попречи на изложението.

            Историята е пълна с излишък от ненаказано зло.
           Колкото е по-низш един човек, толкова по-емоционално изразява първичните си нужди.
          Респектира  с плодвитостта си за сметка на мисълта.
         От затвора можеш да избяга, но ат затвора на живота – никога.

           Дилян Бенев се е натъкнал на щастливо попадение в заглавието на книгата си.
Първо, то е оригинално, ненадейно и ефектно. ГРЪМОБЛЯСЪЦИ! То натиска спусъка на превантивния читателски размисъл, разполагайки възможните разсъждения по оста на класическата причинно-следствена връзка. В духа на вече утвърдените поговорки за ,,голям гръм“ – ,,малък дъжд“, ,,след дъжд дъждобран“, ,,след дъжд качулка“ и пр.
Второ, насочва целево и смислово: хем ,,гръмоподобни“ открития за човешката душа и поведение, хем ,,блясъци“ в тяхното орефлектиране.Например сентенция в традицията на френските моралисти от 17 и 18 век. – където има по равно от ГЪРМА и БЛЯСЪКА: ,,Ако човек в действията си е по-малко склонен към саможертва в името на хората – то същият много по-малко би станал жертва на самите тях“.
Заниманията и постиженията на автора в различни сфери на словесното изкуство дават отражение в самата конструкция на малогабаритните му творби. Едни приличат на финал на разказ: ,,Постоянно твърди, че има чиста и неопетнена съвест – като рогоносец да я носи. Или като сатира на сатирата: ,,Сатирата е дотам сериозна като изкуство – дори само затуй, че я премълчават“. А ето и едни подходящ завършек на роман: ,,Голямата височина избистря погледа на орела“. И едно полижанрово описание на днешното състояние на политическите нрави: ,,Предателят в него не се предава – като герой от съпротивата“..
И такова преливане от повествувателен фрагмент в сентенция, от сентенция в пословица – а от там в поанта на афоризъм става важен, отличителен белег на автора, негов ,,бранд“, ако се осмелим да употребим американското название за ,,лична мярка“. И сам поражда артистични ефекти.
От тук и повишаване прага на читателското възприятие и впечатлителност: читателят не само прочита, но и запомня текста, допринасяйки за цялостната му интерпретация.
От обилните цитати, с които се надяваме да не сме злоупотребили със слушателското внимание, става ясно, че авторът не гони евтин и празен ефект. Той е привърженик на тихата, скромна и не биеща на очи стилистика с категоричен превес на съдържанието над израза. При това, забележимо е движението към повече простота, лаконизъм и стегнатост на подходящите за такъв развой ГРЪМОБЛЯСЪЦИ. Излизайки от констатации  спрямо битовото ни всекидневие, Дилян Бенев се устремява към още неизкатерени философски висоти и екзистенциални прозрения. А там граници няма.
Пределно широк в своята тематика и универсален в интересите си, авторът е създал нещо като кратка енциклопедия на човешките нрави и прояви.
Би било полезно за читателя да се огледа в нейното огледало. Проф. Лазар Лалев

 

ДИЛЯН БЕНЕВ ЗАБИ „ГРЪМОБЛЯСЪЦИ” В „ПЕРОТО”

 „Над един милион българи били в чужбина. А останалите да не би да са в родината си...” – това е един от ключовите афоризми в новата книга на ДИЛЯН БЕНЕВ „Гръмоблясъци” (изд. „Захарий Стоянов”, 2016). Самият автор (издал 5 книги с афоризми, притчи, епиграми и разкази) определя творбите си като глобалистически реализъм. Овладял магията на късите жанрови форми, той ги преосмисля и актуализира. Премиерата на томчето се състоя на 4 април 2017 г. в литературен клуб „Перото” и се водеше от издателя ИВАН ГРАНИТСКИ, който подчерта: „Дилян Бенев е автор, който не шуми много около себе си. След Атанас Далчев и неговите уникални фрагменти е много трудно да се постигне оригинално звучене. В книгата ще прочетете 750 фрагмента – смесица от абсурдност, сюрреализъм, елиптичност, словесна ирония, моралистичен подтекст, антитезисно мислене. Това е един особен рисунък. Авторът добре познава историята на философията и литературата и пише сатири, без да подражава на Ларошфуко, Ницше, Оскар Уайлд или Станислав Йежи Лец, въпреки че се е учил от тях.” „Днес времето е само за сатира, сатириците са малко и ще стават все по-малко” – каза Дилян Бенев и уточни, че за него фрагментът е роднина на афоризма. А идеята за заглавието му е подсказана от Димитър Подвързачов, написал някога: „Афоризмът е светкавица на мисълта”. „Гръмоблясъци” не е само заглавие. Това е неологизъм, подсказващ, че имаме работа с автор, владеещ концентрирана мисъл в малко думи и ироничния подтекст. Сатиричното му копие се забива в нас от страниците на тази книга, която можем да си четем на малки глътки вечер, след като сме преодолели капаните на делника. Тематиката им е разнообразна и трудно би могла да се обхване: тук ще видим отглас от политическите кавги на деня, различните страни в дебата за мултикултурализма в Европа, отношението на българския мъж към жената; обговорени са почти всички морално-естетически категории, които съставляват тъканта на етиката, естетиката, епистемологията и социологията като науки: познанието, мисленето, истина, справедливостта, вярата, хуманизма, красивото, грозното, парите, благородството, завистта, егото... В световната литература изпъква Марк Твен – знаменит със своите иронични афоризми („Винаги, когато се поправя в едно отношение, криввам от пътя в друго.”) В българската литература подобен тип сатирично-философско обобщения са създали: Радой Ралин (Саморасляци”), Иван Радоев (Песъчинки-животинки”), Марко Ганчев, Тодор Климентов, Румен Иванчев. Ето и няколко афоризма от „Гръмоблясъци”, които грабват вниманието ни: „Историята изнемогва от пренаписването си.” „Единица мярка за човек: Човек върху човека.” „Дигнаха ръце от него, за да го носят” „Ценността на тези, които подменят ценностите, няма цена.” „Безредието на новия световен ред – най-добрият ред.” Откъси от новата книга четоха авторът и актьорът АТАНАС АПОСТОЛОВ.

Свои мисли за книгата сподели проф. ЛАЗАР ЛАЛЕВ. Репортаж: АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

1

 

Послеслов към книгата на Дилян Бенев "Артефакти"- Иван Методиев

Първата книга на Дилян Бенев сякаш идва да покаже, че понякога няма нищо по-смешно от истината. (Дали пък да не кажем, че науката не е друго, освен сатира на природата?) Няма съмнение, че имаме среща с високо надарен автор. И не по-малко важното: - автор, който отстоява своя позиция. Дали тя е "правилна" или "неправилна"? Дилян Бенев с това най-напред е сатирик, че прави подобни въпроси смешни. Не го интересува кой ще го хареса, кой ще Купи. Не е от тези, дето ще отстъпят, за да ги харесат. Той не желае да го харесваме, а да мислим. Понеже това може би е най-голямото оправдание на сатирата, а същевременно и най-смешното - да се опитаме да мислим.
Уви, познаваме немалко сатирици, които в името на тъй наречения успех продадоха чувството си за хумор. Прост пример. Вижте радио, телевизия, вестници. Кой не си прави майтап с "борчетата" (каква Галена дума, а това са убийци и гадове, господа!), кой не си прави майтап с безработните (над милион, оставете лъжецифрите на чиновниците!), с пенсионерите? С децата ни които ги пребиват и изнасилват, с майките и бащите ни, които измират от глад, студ и болести? Ха-ха-ха, хи-хи-хи! Какъв е смисълът? Ами да тече купонът! И купонът си тече. Шутовете си свършват мръсната работа да ни поразсмеят та уж да ни олекне. Но не на нас олеква, ами като се поразсмеем - олеква й на тъй наречената демократична власт. Слава Богу, Дилян Бенев не е от тази гнусна порода, която със смях се мъчи да ни замаже очите. Струва ми се, той има двама учители - Радой Ралин и (за мнозина, може би, парадоксално) Светлозар Игов с неговите фрагменти от "Призори" и "Привечер".
Навремето Далчев казваше, че поетът си личи и по това, което не е написал. Със своята тъжна поезия Радой Ралин не си позволи да говори за глада иначе, освен като за глад. Третостепенни и четвъртостепенни лакеи бродят по екрани и микрофони, но има и хора които няма да се присъединят и с една запетайка към фабриката за ментета. Не защото са по-малко Духовити. А защото едно е да си господар на смешното, друго е да си негов роб. Слава Богу, че измежду най-младите има и такива, които са способни да рекат:
- Купонът свърши.
Предчувствието ми е, че Дилян Бенев е един от тези мъже. Не играе на дребно, не се отмята за пет пари. Върви по свой път, препъва се по свой начин. Ако трябват и пожелания, или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта. В най-показателното: достатъчно е да се спомене притчата за Александър Македонски (и не само тя), това е налице. В дълбочините на тази книга има достатъчно много печал, за да съм сигурен, че говорим за писател с истинско бъдеще на сатирик.
Електронна публикация на 22. юли 2002 г.
Публикация в кн. "Артефакти", Дилян Бенев, 2002 г.

 

 

ПРОЗА ЗА НЕДЪЗИТЕ В ОБЩЕСТВОТО - Тодор Янчев

Дилян Бенев, автор на сборника ,,Обсебване“, представя своята книга като един успешен опит да отрази опакото на сегашния живот в една страна, която мъчително изживява историческия период на своя преход от ,,социалистическия абсурдизъм към класическите форми на демокрацията. Болезнен е този период на промяната, за която голяма част от хората у нас се оказаха неподготвени. Сам авторът очертава себе си като творец с ,,неподражаем стил с елементи на сюреализъм и абсурдизъм“ и с израз на едно ново литературно направление, наричано от него – глобалистически реализъм. Наистина неговата проза в книгите му ,,Артефакти“, ,,Непростимо“, ,,Инвазия“, ,,Сатирисловия“ и новата му книга ,,Обсебване“ е своего рода проза – къса, фрагментарна, и синтезирана граничеща между сатира и моралистика.
          Разказите на Дилян Бенев се възприемат във сегашно време. Повечето от тях не завършват с щастлив край. Тревожен е животът на хората от учреждения, предприятия, служби в нашия несъвършен глобалистичен свят. Всеки от разказите те кара да се замисляш и да потърсиш смисъла на авторовия контекст.
          Като чеховите къси разкази и тези на Дилян Бенев се отличават с фрагментарни изживявания на обикновените хора. Малкият човек е странна личност, която заслужава много по-нормален начин на живот, освен този, който има. Те са смутено съзнание, трудно ориентиращи се в реалния свят, жертва на принудителни обстоятелства.
          Срещата на Пешо (разказът ,,Убитият“) с богаташа, човек с нечисто битие, го кара по силата на някаква съдбовност да се сблъсква с парадоксалното в живота. Разказът Шофьорът е алегория на човешката съдба. Той е пълно отражение на глобализацията на новия световен ред. В случая шофьорът е събирателен образ не вечния и недосегаем властник. Пътниците споделят съдбата на малкия човек, изкупителна жертва на обстоятелствата.
          Разказът ,,Преображението“ е едно метафорично описание на неадекватното в живота. Води се разговор между мъж и жена, но жената не излъчва дори частичка от своята женственост. Тя е израз на женската духовна и физическа свобода. Сякаш се доказва максимата на абсурдното поведение, че за да бъде свобоен човек – той трябва да бъде безволев и продажен. Това е измамната представа на истинската свобода.
          В разкази като ,,Експлозията“, ,,Респектът“, ,,Инцидентът“, ,,Всичко се връща“, ,,Сделката“ и особено ,,Обсебване“ героите са хора на абсурда, индивиди премазани от антихуманните обстоятелства в условията на криворазбраната демокрация.
          Сатирикът Дилян Бенев заслужава достойна оценка от читателите и критиката за високите художествени качества на неговите няколко книги издадени през последните години. Той се утвърждава като талантлив разказвач с дълбоко проникване в социалната същност на нашата съвременност.

 

 

Камениста територия - Диана Димих

Особен е почеркът на Дилян Бенев в прозаичната му книга „Обсебване”. Смесица от сексуално, социално и философско и в сюжета, и в оценките. На места е олекотено, другаде е засилено саркастичното отношение, но не всякога стрелите на автора са насочени към заслужаващи внимание явления.
Съществуват интересни стилови попадения, тук-таме афористични и запомнящи се. Моралистичните оценки с подчертаните в едър шрифт фрази извеждат на по-високо ниво текста, свързвайки го с традицията. Общото звучене е като картина на наивист, с чистотата на поривите и закодирания по-дълбок смисъл, който обаче не винаги е налице. Някъде авторът би могъл още повече да изостри гледната си точка на Съдник.
Наистина разказите на Дилян Бенев са объркващи, не може да им се даде категорична оценка. И това идва от необичайния му подход и вглеждане в познати неща от ежедневието, които героят-разказвач не може и не иска да приеме.
Хем воюва с тази битова и социална привичност, хем недостатъчно я осмива. Ако авторът бе направил за посмешище отвратителните за него явления, те биха станали жалки и отвратителни и за читателя. Чрез смеха можеше да ги срине по-успешно. В случая не ми достига силата на изобличителната ирония. Много повече би помогнала хиперболата, не равното делнично описание.
Силната страна на Дилян Бенев е естествено звучащият диалог. Тази своя дарба да напипва разговорния стил, авторът трябва да използва с пълна сила ЗА СБЛЪСЪКА МЕЖДУ ПОЗИЦИИТЕ НА ГЕРОИТЕ, не само за развиване на сюжета. Дано опита перото си и в драматургията…
Очаквам тази книга да бъде пореден етап в творчеството на автора. Краткият разказ е камениста територия. Дилян Бенев я копае упорито, засява я с добро семе. И ако я полива дори в безводие с моженето си да дълбае очевидното и да изравя от него извора на неочакваното, тя ще му се отплати с богата реколта.