ЕСТЕТИКАТА В КНИГИ - СИЛВИЯ БОРИСОВА

ЕСТЕТИКА НА САТИРИЧНОТО В „ПРОТИВОБОРСТВО“ ОТ ДИЛЯН БЕНЕВ

прегледай тук

 

 

ЗА ДИЛЯН БЕНЕВ И УМЪДРЕЛИЯ ТЪЖЕН ОПТИМИЗЪМ

Светла Девкова, редактор на книгата „Противоборство“

прегледай тук

 

 

МНЕНИЕ

проф. д-р Витан Стефанов

Относно книгата „Противоборство“ на Дилян Бенев

прегледай тук

 

 

ОТ ГРЪМ КЪМ БЛЯСЪК

Проф. Лазар Лалев  

прегледай тук

 

 

Човекът, който търси себе си

Пенчо Чернаев - ,,Портрети и позиции“ (2017).

прегледай тук

 

 

Послеслов към книгата на Дилян Бенев "Артефакти"- Иван Методиев

Първата книга на Дилян Бенев сякаш идва да покаже, че понякога няма нищо по-смешно от истината. (Дали пък да не кажем, че науката не е друго, освен сатира на природата?) Няма съмнение, че имаме среща с високо надарен автор. И не по-малко важното: - автор, който отстоява своя позиция. Дали тя е "правилна" или "неправилна"? Дилян Бенев с това най-напред е сатирик, че прави подобни въпроси смешни. Не го интересува кой ще го хареса, кой ще Купи. Не е от тези, дето ще отстъпят, за да ги харесат. Той не желае да го харесваме, а да мислим. Понеже това може би е най-голямото оправдание на сатирата, а същевременно и най-смешното - да се опитаме да мислим.
Уви, познаваме немалко сатирици, които в името на тъй наречения успех продадоха чувството си за хумор. Прост пример. Вижте радио, телевизия, вестници. Кой не си прави майтап с "борчетата" (каква Галена дума, а това са убийци и гадове, господа!), кой не си прави майтап с безработните (над милион, оставете лъжецифрите на чиновниците!), с пенсионерите? С децата ни които ги пребиват и изнасилват, с майките и бащите ни, които измират от глад, студ и болести? Ха-ха-ха, хи-хи-хи! Какъв е смисълът? Ами да тече купонът! И купонът си тече. Шутовете си свършват мръсната работа да ни поразсмеят та уж да ни олекне. Но не на нас олеква, ами като се поразсмеем - олеква й на тъй наречената демократична власт. Слава Богу, Дилян Бенев не е от тази гнусна порода, която със смях се мъчи да ни замаже очите. Струва ми се, той има двама учители - Радой Ралин и (за мнозина, може би, парадоксално) Светлозар Игов с неговите фрагменти от "Призори" и "Привечер".
Навремето Далчев казваше, че поетът си личи и по това, което не е написал. Със своята тъжна поезия Радой Ралин не си позволи да говори за глада иначе, освен като за глад. Третостепенни и четвъртостепенни лакеи бродят по екрани и микрофони, но има и хора които няма да се присъединят и с една запетайка към фабриката за ментета. Не защото са по-малко Духовити. А защото едно е да си господар на смешното, друго е да си негов роб. Слава Богу, че измежду най-младите има и такива, които са способни да рекат:
- Купонът свърши.
Предчувствието ми е, че Дилян Бенев е един от тези мъже. Не играе на дребно, не се отмята за пет пари. Върви по свой път, препъва се по свой начин. Ако трябват и пожелания, или по-скоро надежди, то е, че постепенно стилът ще догони остротата на мисълта. В най-показателното: достатъчно е да се спомене притчата за Александър Македонски (и не само тя), това е налице. В дълбочините на тази книга има достатъчно много печал, за да съм сигурен, че говорим за писател с истинско бъдеще на сатирик.
Електронна публикация на 22. юли 2002 г.
Публикация в кн. "Артефакти", Дилян Бенев, 2002 г.

 

 

ПРОЗА ЗА НЕДЪЗИТЕ В ОБЩЕСТВОТО - Тодор Янчев

Дилян Бенев, автор на сборника ,,Обсебване“, представя своята книга като един успешен опит да отрази опакото на сегашния живот в една страна, която мъчително изживява историческия период на своя преход от ,,социалистическия абсурдизъм към класическите форми на демокрацията. Болезнен е този период на промяната, за която голяма част от хората у нас се оказаха неподготвени. Сам авторът очертава себе си като творец с ,,неподражаем стил с елементи на сюреализъм и абсурдизъм“ и с израз на едно ново литературно направление, наричано от него – глобалистически реализъм. Наистина неговата проза в книгите му ,,Артефакти“, ,,Непростимо“, ,,Инвазия“, ,,Сатирисловия“ и новата му книга ,,Обсебване“ е своего рода проза – къса, фрагментарна, и синтезирана граничеща между сатира и моралистика.
          Разказите на Дилян Бенев се възприемат във сегашно време. Повечето от тях не завършват с щастлив край. Тревожен е животът на хората от учреждения, предприятия, служби в нашия несъвършен глобалистичен свят. Всеки от разказите те кара да се замисляш и да потърсиш смисъла на авторовия контекст.
          Като чеховите къси разкази и тези на Дилян Бенев се отличават с фрагментарни изживявания на обикновените хора. Малкият човек е странна личност, която заслужава много по-нормален начин на живот, освен този, който има. Те са смутено съзнание, трудно ориентиращи се в реалния свят, жертва на принудителни обстоятелства.
          Срещата на Пешо (разказът ,,Убитият“) с богаташа, човек с нечисто битие, го кара по силата на някаква съдбовност да се сблъсква с парадоксалното в живота. Разказът Шофьорът е алегория на човешката съдба. Той е пълно отражение на глобализацията на новия световен ред. В случая шофьорът е събирателен образ не вечния и недосегаем властник. Пътниците споделят съдбата на малкия човек, изкупителна жертва на обстоятелствата.
          Разказът ,,Преображението“ е едно метафорично описание на неадекватното в живота. Води се разговор между мъж и жена, но жената не излъчва дори частичка от своята женственост. Тя е израз на женската духовна и физическа свобода. Сякаш се доказва максимата на абсурдното поведение, че за да бъде свобоен човек – той трябва да бъде безволев и продажен. Това е измамната представа на истинската свобода.
          В разкази като ,,Експлозията“, ,,Респектът“, ,,Инцидентът“, ,,Всичко се връща“, ,,Сделката“ и особено ,,Обсебване“ героите са хора на абсурда, индивиди премазани от антихуманните обстоятелства в условията на криворазбраната демокрация.
          Сатирикът Дилян Бенев заслужава достойна оценка от читателите и критиката за високите художествени качества на неговите няколко книги издадени през последните години. Той се утвърждава като талантлив разказвач с дълбоко проникване в социалната същност на нашата съвременност.

 

 

Камениста територия - Диана Димих

Особен е почеркът на Дилян Бенев в прозаичната му книга „Обсебване”. Смесица от сексуално, социално и философско и в сюжета, и в оценките. На места е олекотено, другаде е засилено саркастичното отношение, но не всякога стрелите на автора са насочени към заслужаващи внимание явления.
Съществуват интересни стилови попадения, тук-таме афористични и запомнящи се. Моралистичните оценки с подчертаните в едър шрифт фрази извеждат на по-високо ниво текста, свързвайки го с традицията. Общото звучене е като картина на наивист, с чистотата на поривите и закодирания по-дълбок смисъл, който обаче не винаги е налице. Някъде авторът би могъл още повече да изостри гледната си точка на Съдник.
Наистина разказите на Дилян Бенев са объркващи, не може да им се даде категорична оценка. И това идва от необичайния му подход и вглеждане в познати неща от ежедневието, които героят-разказвач не може и не иска да приеме.
Хем воюва с тази битова и социална привичност, хем недостатъчно я осмива. Ако авторът бе направил за посмешище отвратителните за него явления, те биха станали жалки и отвратителни и за читателя. Чрез смеха можеше да ги срине по-успешно. В случая не ми достига силата на изобличителната ирония. Много повече би помогнала хиперболата, не равното делнично описание.
Силната страна на Дилян Бенев е естествено звучащият диалог. Тази своя дарба да напипва разговорния стил, авторът трябва да използва с пълна сила ЗА СБЛЪСЪКА МЕЖДУ ПОЗИЦИИТЕ НА ГЕРОИТЕ, не само за развиване на сюжета. Дано опита перото си и в драматургията…
Очаквам тази книга да бъде пореден етап в творчеството на автора. Краткият разказ е камениста територия. Дилян Бенев я копае упорито, засява я с добро семе. И ако я полива дори в безводие с моженето си да дълбае очевидното и да изравя от него извора на неочакваното, тя ще му се отплати с богата реколта.