Адът е като еманация на комунизма. Уравниловката в него е най-силна.

Няма значение кой е на власт. Подлогите са универсални.

Контролира се от липсата на самоконтрол.

От неограничените ни възможности – току-виж сме осъмнали и в първобитната ера.

Първобитната ера е нащрек. Не ще оцелели от електронната ера.

От посредственост се дави. Надменността му да изплува.

За цената си да е себе си, вечно е в дългове.

Морално е да не изневери на цинизма си.

Героизира се от вероломното си ,,аз“.

Литературата не държи на реномето си. Отдава се на прекалено много.

Отношенията в литературата са като на бойното поле. Отвсякъде те разстрелват.

Най-страшни са еничарите в литературата. Те са напълно осъзнати.

Поколението след нас неминуемо ще ни сложи паметна плоча за това, че не сме съществували.

Безболезнената екзекуция – филантропията на палача.

Често мъжът е заслужил жена си като компенсация, че не я заслужава.

Съдбата е непокътната. Не търпи чужда намеса.

За пътя на наркотика странични пътища няма.

От технизацията - и сатанинското в нас.

Талантът в него догонва интриганта.

Мракобесието ражда и титани на мисълта. Като изкупление.

От извора на невежеството напиване нямат.

Човешкият избор: Да нямаш избор.

Лошо е да не отговориш на цинизма с по-голям.

Никога няма да ни изстине мястото. Други народи ще го заемат.

Зад липсата на възход – залогът на геронтокрацията.

Размириците чертаят вечността.

Някои болници - нечии Голготи.

Смърт по невнимание квалифицира лекарите.

Демокрацията е от женски род. Изнасилват я тоталитаристи.

Себедоказва се в словоблудство.

От контрола си им като куче.

Гаврата с човека няма покой. От човека.

Дълбочината му на творец може да го завлече и на дъното.

Самодостатъчен си е в себичността си.

Злото е взискателно. Конкуренцията в него ескалира.

Злото му към другия го лансира за по-голямо.

Гневът от улицата не сваля властта. Подменя е със същата.

Нивелацията е безгранична. Глобализмът гарантира.

Политиката е инкубатор на манипулатори без лице.

Превзели са ги, по-малко да изглежда.

С еднопосочен билет за ада само Бог е над теб.

Сатанизацията е вездесъща! Облечена е в бяло.

От битката между хората и животните плачат.

Ако някой астероид се сблъска със земята, грехът ни го е прицелил.

Емил Чоран така те комплексира с мисълта си, че да се усъмниш, че си писател.

Безсмъртието не подбира. Можеш и да си Калигула.

Над озверението им няма контрол.

Озвереният вълк е храна за озверения човек.

Робството е като добре тренират плувец. Дори и да искат да го удавят, то пак ще изплува.

Пред новия Вавилон и птичките пеят в един глас.

Няма съзнание за контрола над него.

Голямо е кучето в човека. Куче не може да го опази.

В наглостта си е като запазена марка.

Свръхпроизводство - за възпроизводството на злото.

Предателят в него не се предава – като герой от съпротивата.

Компенсират липсата на единици с излишък от нули.

Превземат ли те и отвътре - други ще живеят в теб.

Много атентати – един подбудител.

Доброто е в усмирителна риза.

Под гилотината всички са равни.